Вижте тук: Доклад на Български институт за правни инициативи: “Гражданският сектор срещу дезинформацията”
Проектът „Повишаване капацитета на БИПИ и трансфер на експертиза в отговор на негативните ефекти от войната в Украйна“ се осъществява с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Основната цел на проект „Повишаване капацитета на БИПИ и трансфер на експертиза в отговор на негативните ефекти от войната в Украйна“ е да се повиши капацитетът на БИПИ за ефективно и пълноценно противодействие на дезинформацията, в т.ч. и за идентифициране, своевременна реакция, ранно сигнализиране, за проверки и разследвания по данни от отворени източници. Повече на: www.appointmentsboard.bg
Целта на наръчника е да се повиши осведоме ността и устойчивостта на гражданския сектор по отношение негативните ефекти от дезинформацията и делегитимиращите пропагандни кампании.
В съдържателно отношение текстът е структуриран в три части. Първата е посветена на разбиранията за дезинформацията като динамично явление, на основанията да се създават манипулативни кампании, източниците, инструментите и адресатите в процеса на разпространение на дезинформацията. В заключителната част е описан алгоритъм за привличане на общественото внимание около определен проблем, приоритизирането на теми в обществения дневен ред в една пренаситена с информация среда. Такава комуникационна стратегия може ефективно да се ползва от граждански организации и активисти за по-бърза ориентация, за идентифициране и успешно противодействие на съществуващи и нови опасности и заплахи от дезинформация и пропагандни кампании.
Във фокуса на втората част от текста са конкретни атаки срещу гражданския сектор и негативните ефекти от опитите да се делегитимират, стигматизират и маргинализират редица организации в България. Ситуацията е илюстрирана чрез примери, даващи ясна представа за конструирането на специфична антагонистична дискурсивна среда, с кое-
то се цели постигането на възпиращ ефект върху ор ганизациите на гражданското общество и се стеснява и влошава гражданското пространство.
Третата част е посветена на задълженията и отговорностите на гражданските организации в контекста на по-вишаващ се риск да бъдат въвлечени в някоя от многобройните схеми за пране на пари или да понасят последствия (вкл. и имиджови) от реализирането на зловредни цели на недобросъвестни субекти.