Мнозинството от участниците в проучването споделят категоричното мнение, че образованието, медийният плурализъм (дефиниран като наличието на медии с разнообразни ценности и журналистически практики), отразяването на богатство от гледни точки, създаването на платформи за проверка на фактите, приемането на етични кодекси за журналисти и прозрачната медийна собственост влияят възпиращо върху разпространението на дезинформация и фалшиви новини. С голяма подкрепа се ползва прилагането на мерки за цензуриране на екстремистки медии.
Голямата част от попълнилите анкетата оценяват позитивно толерирането на различното мнение, но в рамките на някакви широко приети стандарти за позициите и тезите, които могат да се отстояват и тези, които са прекалено крайни (екстремистки). На този фон очаквано амбивалентно е отношението към избягването на конфронтация и търсенето на компромис. Аудиторията е разделена в преценката си за това дали влизането в конфликт не е (в някои случаи) по-добрият начин за борба с дезинформацията и фалшивите новини и същевременно с това е убедена, че заемането на активна гражданска позиция намалява пространството за дезинформация и фалшиви новини.
Оценката на приноса на конкретни форми на управление с характерните за тях институции демонстрира силното убеждение на участниците в анкетата, че демокрацията с конституционно гарантирана свобода на словото би трябвало да има ясни и безспорни предимства в борбата с дезинформацията пред авторитаризма и други недемократични форми на управление.
Вижте повече в анализа Какво и как влияе на дезинформацията и фалшивите новини? Представяне на данни от анкетно проучване сред граждански организации – бенефициенти по Фонд Активни Граждани България
Анкетата е проведена в периода 15.11 – 25.11.2022 г. във връзка с подготовката на четвъртата годишна среща на Фонд Активни граждани България на тема: “Ролята на гражданските организации за борба с дезинформацията и за подобряване на медийната грамотност”.