EN | BG

Фонд Активни граждани

Търси
Речник на термините

За целите на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г., изброените по-долу понятия ще имат следните придадени им значения/дефиниции:


„Безвъзмездна финансова помощ за проект“: безвъзмездната помощ, отпусната от Оператора на Фонда, за изпълнение на проекта. 


„Дейност“: предприето действие или работа, в което/която са мобилизирани ресурси като средства, техническо съдействие или друг вид ресурси, така че да се постигнат определени резултати.


„Данъчна година“: годината, определена за данъчни цели съгласно законодателството на държавата, в която съответният кандидат или партньор по проект е установен.


„Дете“: всяко физическо лице до навършването на 18 години (Закон за закрила на детето, обн., ДВ, бр. 48 от 13 юни 2000 г., изм., ДВ, бр. 40 от 29 май 2012 г.).


„Допустим кандидат“: организации с нестопанска цел, регистрирани в България, които отговарят на критериите за допустимост от Насоките за кандидатстване за конкурса.


„Доброволческа дейност“: общественополезна дейност, извършвана безвъзмездно по програми и инициативи в сферата на социални, образователни, културни, спортни и други общественозначими дейности.


„Държави донори“: Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.


„Електронната система за подаване и управление на проекти (ЕСПУП)“: уеб-базирана платформа, позволяваща на кандидатстващите организации да подават проектните си предложения по Фонда по електронен път. ЕСПУП е и система за управление на финансираните проекти, доколкото позволява електронно подаване на отчети, прикачване на документи и комуникация с Оператора. Достъпът до ЕСПУП е през страницата на Фонда – www.activecitizensfund.bg чрез ползване на потребителско име и парола за достъп.


„Изграждане на капацитет“: под изграждане на организационен капацитет се разбират „усилията за подобряване на постиженията чрез развитие на умения и увереност“. Изграждането на капацитет не се отнася единствено до обучение. Това е един много по-обширен процес на учене и на развитие от страна на организациите, което може да бъде постигнато чрез разнообразни дейности, като например партньорства, съвместно учене, менторство, посещения за обмен на опит, специализирани събития и критичен преглед на дейността на организацията. Обучението може да е част от рамка за изграждане на капацитет, но други форми на учене също така биха могли да се примат за значими.

 

От ключово значение при оценката на развитието на капацитета е:

  • До каква степен организацията учи от работата, с която е ангажирана
  • До каква степен може да прилага наученото в по-нататъшни начинания
  • Как търси и ползва възможности за учене извън обхвата на своя опит, възползвайки се от възможностите за разширяване на познанията си
  • До каква степен има желание да споделя своя опит с останалите.

„Кандидатстваща организация („кандидат“)“: организацията, която е пряко отговорна за подготовката и подаването на проектното предложение; която управлява проекта (ако проектът бъде одобрен), координира взаимодействието между партньорите (ако има такива) и изпълнява по-голяма част от дейностите по проекта.


„Мониторинг“: освен допустима проектна дейност, в смисъл на гражданско наблюдение, „мониторинг“ означава наблюдение на изпълнението на проект по Фонда с цел: да се гарантира, че се спазват договорените процедури; за проверка на напредъка и своевременно установяване на потенциални проблеми; да се осигури възможност за коригиращи действия.


„Непосрещнати нужди“: всички нужди, които обичайно се задоволяват чрез публичните услуги, предназначени за цялото население, които остават непосрещнати, заради ограничения достъп на определена група (социална, териториална, етническа или друга) до която и да било публична услуга. Към непосрещнатите нужди спадат и нуждите, които са специфични само за определена уязвима група, които са от критично значение за нормалното приобщаване на нейните членове в обществото и чието удовлетворяване изисква специални видове услуги, подходи или дейности.


„Овластяване“: процесът на получаване на достъп и развиване на индивидуалния капацитет с оглед активното участие във формирането на живота на човека и на неговата общност в икономически, социален и политически аспект.


„Офис на финансовия механизъм на ЕИП (ОФМ)“: ОФМ е административна структура към Европейската асоциация за свободна търговия и отговаря за ежедневното администриране на Финансовия механизъм на ЕИП от името на Комитета на ФМ и служи като орган за контакт. ОФМ е Програмен оператор на Фонд Активни граждани България.


„Партньор по проект“: неправителствена организация, както и публичен или частен субект с основно местонахождение в държавите донори, държавите бенефициенти по Финансовия механизъм (България, Гърция, Естония, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Унгария, Хърватия, Чехия), или страна извън Европейското икономическо пространство, която има обща граница с България (Македония, Сърбия, Турция), или друга международна организация, активно участваща или активно допринасяща за изпълнението на даден проект.


„Предпоставка“ (за изпълнението на проекта): необходимо условие за успеха на действието.


„Включване на уязвимите групи“: един от основните акценти на Фонда ще бъде създаването на възможности и гарантирането на участието на представители на уязвими групи на всеки етап от създаването и изпълнението на проектите (идея, подготовка, изпълнение, наблюдение и оценка).


„Тематичен приоритет“ (англ. thematic outcome): за целите на Фонда това са видовете резултати, които Операторът следва да постигне на програмно ниво, съответно това са основните цели на подкрепяните по Фонда проекти на гражданските организации, т.е. желаният/планираният ефект върху целевите групи/системи, който организациите следва да постигнат чрез осъществяване на проектите си.


„Оператор на Фонда“: организацията, носеща отговорността за подготовката и изпълнението на дадена програма. За целите на настоящите Насоки това е Фондация „Институт Отворено общество – София“, който изпълнява дейностите по Фонда в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Фондация „Тръст за социална алтернатива“.


„Реч/език на омразата“: за целите на Фонда това са изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства; Включва неодобрение и сексуални малцинства, които не са част от установеното в България законово определение; Не включва всички форми на изразяване, а само писано/ изречено слово.


„Риск“: събитие или обстоятелство, което може да настъпи и да възпрепятства постигането на дадена цел.


„Роми“: понятието „роми“ се използва от институциите на ЕС като рамково понятие, включващо групи от хора, които имат повече или по-малко подобни културни характеристики, независимо от това, дали са уседнали, или не (SEC(2010)400). В документите на ЕС обичайно се изброяват самоназванията на няколко такива групи, без да се изключват други, които имат подобни характеристики и живеят в подобни условия. В духа на това определение насоките за разработване на националните стратегии за интеграция на ромите, изработени от Европейската комисия, предлагат „подход, специално насочен към ромите, в рамките на по-широката политика за борба с бедността и социалното изключване, който не изключва подкрепата за други уязвими и живеещи в лишение групи“. За целите на Фонда под „проект, насочен към ромите или към дейности, свързани с ромското включване“ ще се разбира всеки проект, който има за целева група представители на ромското малцинство. В рамките на Фонда, следвайки рамковия документ на ЕС за национални ромски стратегии и в съответствие с Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), името роми се използва като обобщаващо както за българските граждани в уязвимо социално-икономическо положение, които се самоопределят като роми, така и за гражданите в сходна ситуация, които околното население определя като такива, независимо от начина на тяхното самоопределяне.


„Социални различия“: значими разлики в показателите за благосъстояние между отделни обществени групи. Типичен примери са различията в доходите, но неравният достъп до образование, здравеопазване и други важни услуги са също важен белег за социални различия.


„Социално изключване“: съгласно съвместен доклад за социално включване на ЕС от 2004 г., социалното изключване е процес, при който определени хора са изтласкани на ръба на обществото и са възпрепятствани от пълно участие в него поради своята бедност, или поради липсата на базови компетенции и възможности за учене през целия живот, или в резултат от дискриминация. Това ги отдалечава от възможност за работа, доходи и образование, както и до социални и общностни мрежи и дейности. Те имат ограничен достъп до власт и до органите, вземащи решение, и така често се чувстват безвластни и неспособни да упражняват контрол върху решенията, които влияят върху техния ежедневен живот.


„Управление, базиращо се на резултати“: стратегия за управление, при която всички участници, пряко или непряко отговарящи за постигането на определени резултати, работят по такъв начин, че техните действия, продукти и услуги допринасят за постигането на желаните резултати.


„Уязвими групи“/“необлагодетелствани групи“: за целите на Фонда се имат предвид групи, които са изправени пред по-висок риск от бедност и социално изключване от обичайния за населението. Етническите малцинства, мигрантите, хората с увреждания, бездомните, хората, страдащи от зависимости, самотните възрастни и децата, лишени от родителска грижа, често срещат затруднения, като ниско образование, безработица или недостатъчна заетост, които могат да доведат до още по-голямо социално изключване. Тази дефиниция е дадена в „Речника на термините от сферата на социалната закрила и социалното включване“, публикуван на интернет портала на Европейската комисия 1. Не е възможно да се направи пълен списък на уязвимите групи, тъй като неговото съдържание непрекъснато се променя заедно с промените в социално-икономическия контекст. Един примерен, неизчерпателен списък на уязвимите групи в контекста на Програмата включва:

  • етнически малцинства;
  • хора, живеещи в бедност;
  • безработни;
  • хронично болни;
  • нетрудоспособни и хора с увреждания;
  • самотни родители;
  • бременни жени;
  • многодетни семейства с три и повече деца;
  • деца, лишени от родителска грижа, включително деца, настанени в институции;
  • бежанци, включително непридружени малолетни и непълнолетни;
  • жертви на насилие;
  • хора с ограничен достъп до публични услуги;
  • изолирани групи. 

Изброените групи не са взаимно изключващи се и често дадено лица може да принадлежи към повече от една група. В такива случаи уязвимостта става още по-голяма.


„Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство“: Протокол 38а от Споразумението за Европейското икономическо пространство създава механизъм, чрез който страните от Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) спомагат за намаляването на икономическите и социални неравенства в Европейското икономическо пространство. Финансовият механизъм на ЕИП има за цел да допринесе за намаляване на икономическите и социалните различия в рамките на Европейското икономическо пространство, както и да задълбочи двустранните отношения между страните донори – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн – и страните, получаващи подкрепа, сред които е България.