Изминалата 2020 бе година на безпрецедентно навлизане на науката в медиите. Пандемията от COVID-19 много бързо се превърна в централна тема, оставайки такава през цялата година, и вниманието се насочи към експертите като никога досега. Никой не беше подготвен за подобен развой и се видя, че медиите срещат сериозни затруднения при отразяването на научни теми. Една от основните причини за това е трансформацията, през която преминава медийният сектор - съкращенията в редакциите доведоха до загуба на журналистическите ресори и до невъзможност журналисти да се специализират само в една област, в която да развият задълбочени познания. Проучвания на АЕЖ сред журналисти показват, че една много малка част от работещите в сектора развиват професионалните си умения чрез периодични обучения. От друга страна, голяма част от учените не съумяват да представят темите, по които работят, по разбираем за медиите и за по-широка аудитория начин. Всичко това отваря голямо поле за псевдонауката и дезинформацията, които имат пагубни последици върху общественото здраве и изобщо върху състоянието на обществото. Настоящият проект е насочен към тясно взаимодействие между журналисти и учени. Предвиждат се серия от взаимни обучения и работа по проверка на фактите. Целта е да се изгради устойчив модел на отношения между различните участници в проекта, така че те да могат лесно да продължат взаимноизгодното сътрудничество и след неговия край. Това партньорство ще се материализира и на специална платформа за проверка на фактите, към която ще се сформира и експертен съвет. В този проект си партнират организация на журналисти, ресурсен център, български научни организации и организация, специализирана в медийна грамотност от Норвегия. Ролята на всеки от партньорите е да допринесе с капацитета си за сформирането на общ екип, който да провежда обучения и провеерява фактите.
Проектът е насочен към растящата дезинформация и разпространението на фалшиви новини, особено когато са липсват умения за търсене и разчитане на научни данни и аргументи. Дейностите предвиждат тясно взаимодействие между журналисти и учени на специална платформа за проверка на фактите.
Проектните дейности включиха разработването на обучителен модул за журналисти и учени, 78 бр. публикувани проверки на фактите на първата българска платформа Factcheck.bg, наръчник за отразяване на екстремно време, видео поредицата “Чакай да ти обясня”, подкастът “Фактите говорят”, както и обучителни видеа за използването на безплатни онлайн инструменти за проверка на фактите. Бяха направени четири регионални обучения в страната, като материалите от тях бяха разпространени и от две национални медии (NOVA и Дарик) и така разшириха допълнително аудиторията на проекта.
АЕЖ-България затвърди имиджа си на организация с капацитет да организира обучения за проверка на факти и медийна грамотност. Обученията по проекта се водеха от опитни журналисти и проверители на фактите и автори на наръчник за журналисти за проверка на факти в дигитална среда. Публикациите във Фактчек.бг достигнаха на 400 000 потребителя. Онлайн и на живо бяха обучени над 200 журналисти и представители на академичната общност. В подкаста фактите говорят бяха изработени 7 епизода, които са слушани поне 8000 пъти само от сайта и допълнително от социалните мрежи на проекта. 5-те обучителни видеа за проверка на факти с дигитални инструменти са гледани 30 000 пъти към момента на приключване на проекта.
Представителите на научната общност в лицето на Тракийския университет и Центъра по растителна и системна биология и биотехнология се включиха активно в обученията, в консултирането на проверки на фактите, в създаването на наръчника. Учени климатолози консултираха превода и българското издание на наръчника за отразяване на екстремно време и връзката му с климатичните промени. Създаде се база данни с учени, на които могат да разчитат журналистите, проверяващи факти. В рамките на обученията представители на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология и Асоциацията за кариерно развитие и обучение обучиха журналистите как да проверяват академичния рейтинг на учените от различни научни области и да се ориентират в различните системи за наукометрия. Норвежките партньори от Norsensus споделиха ценен опит с българските си колеги, както и с участниците в организираните уебинари. Бяха дадени примери за ефективно включване на медийната грамотност в програмите за средно образование. Уебинарите предоставиха възможност на широк кръг участници от различни части на страната да се включат и да зададат въпроси от първо лице.